Видове кашлица, симптоми и лечение

Кашлицата е най-честият и основен симптом на заболяванията на дихателната система, но може да се появи в резултат на други състояния и заболявания.

Тя може да бъде суха или влажна (продуктивна, секреторна).

При сухата кашлица липсва секрет, докато при влажната кашлица е придружена от отделянето на секрет под формата на храчка, съставен най-често от слуз, гной и/или кръв.

Според продължителността на оплакванията различаваме:

Остра кашлица - трае до 3 седмици. Обичайно започва внезапно и често се дължи на настинка, грип или инфекция на синусите.
Подостра кашлица - трае от 3 до 8 седмици.
Хронична кашлица - трае повече от 8 седмици.

Според начина и на протичане различаваме:

Пристъпна - най-често при коклюш и астма
Периодична - при хронични заболявания, които се характеризират с обостряне
Постоянна - при хронични ларингити, трахеити и бронхити, при туберкулоза, при хорасъс сърдечна недостатъчност и др.

Суха кашлица

Както бе вече изтъкнато, сухата кашлица не се съпровожда с отделянето на какъвто и да е секрет или той е силно оскъден и жилав. Тя най-често се появява сутрин или вечер, при смяна на климата и температурата на въздуха, при влажно и мъгливо време, при пиене на студени и газирани напитки.

Със суха кашлица започват и протичат началните фази на острите възпалителни болести на дихателните пътища като напр. трахеит, остър бронхит и пневмония. При заболявания на ларинкса често кашлицата се характеризира като лаеща или дрезгава, а когато от процеса са разрушени гласните връзки – беззвучна (туберкулоза, рак). Сухата кашлица може да се наблюдава при болести на медиастенума и плеврата, както и при фрактура на ребро, чуждо тяло в големите бронхи и белодробен рак.

Влажна кашлица

С помощта на влажната кашлица, наричана още секреторна и продуктивна, се изхвърлят събраните секрети от дихателни пътища. Влажната кашлица е характерна за някои болести на бронхите и белите дробове.

Сутрешната влажна кашлица се наблюдава при хронични бронхите, у дългогодишни пушачи и хора, трудещи се в неблагоприятна и запрашена обстановка.

Кашлицата при бронхиектазии е придружена с отделянето на обилен секрет, който може да достигне до 1 л на денонощие – кашлица с „пълна уста”. Секретът при белодробен оток пък е пенест и кървав. При бронхиална астма кашлица се появява в началото и края на пристъпа. Влажната продуктивна кашлица е основен симптом при бактериална пневмония, туберкулоза, абсцес на белите дробове и рак.

Симптомите при кашлицата

1. Сухата кашлица, която френските хомеопати наричат “кашлица от раздразнение, обикновено се заражда в трахеята и може да е симптом за алергия, грип, дори глисти при децата:

може да се появи след излизане на сух студ и вятър; съпровождат я възбуда и висока температура, но без изпотяване,
изтощение; висока температура с изпотяване, зачервяване на лицето; усещане за сухота в устата,
силна жажда и суха лигавица на устната кухина и горните дихателни пътища; болки при движение, особено при кашляне,
непрекъснат подтик за кашляне, особено при вдишване на студен въздух,
запушен нос; нечувствителност към миризми; кихане; усещане за тежест високо горе в носа - към челото,
пристъпите обикновено са нощем, придружени с болки в гръдния кош и гадене.

2. Дрезгавата кашлица лекарите наричат непродуктивна, защото при нея трудно се отделят храчки:

характерна е с чувството за сухота и парене в устата, гърлото и носа; пресипнал глас и затруднено дишане, съпроводено със свиркане и стържене,
често започва нощем, към полунощ,
кашлицата наподобява лаене, особено след излизане на сух студ, най-силна е в началото и в края на нощта, когато е съпроводена от изпотяване.

3. Кашлица на пристъпи, на спазми - наричат я залпова, защото е рязка и силна:

появява се след излагане на студен въздух или нощем, когато човек инстинктивно се завива през глава да му е топло,
започва нощем - преди полунощ, или сутрин при събуждане в затоплена стая; придружена е с точещи се, слузни храчки,
бързи и кратковременни пристъпи, които може да се провокират от смях, говор, прием на течности, а също и нощем; пристъпите отново се връщат; кашлящият инстинктивно притиска коремната си област, за да намали болката от кашлянето.

4. Влажна кашлица - това е крайната фаза на кашлицата, т.е. тя вече е узряла - образували са се различно количество храчки, които се отделят повече или по-малко лесно:

храчките се отделят сутрин при събуждане,
голямото количество насъбрали се храчки предизвикват силно гадене, задушаване и прекалено отделяне на слюнка, дишането е шумно, свиркащо, затруднено; под очите има сенки, устните са леко посинели, лицето е сънливо, бледо,
човек се чувства изтощен и недобре, особено ако лежи, защото това затруднява отхрачването,
кашлицата обикновено е нощем; придружават я изпотяване, лош дъх в устата, обложен, жълтеникав език; храчките са слузногнойни,
липсва обоняние и вкус; през деня кашлицата е влажна, нощем става суха; на чист въздух болният се чувства по-добре.

Лечение

Лечението на кашлицата е свързано преди всичко с диагностициране и лекуване на основното заболяване, което я причинява. Съществуват много медикаменти за повлияване и облекчаване на кашличния синдром. Те се категоризират на базата на механизма им на действие. Най-общо противокашличните (антитусивни) лекарства се делят на:

Средства, давани при влажна кашлица – медикаменти, имащи за цел да подпомогнат отделянето на секрети от дихателните пътища чрез отхрачване. В тази група са т.нар. муколитици и секретолитици, водещи до втечняването на секрета в дихателните пътища. Други лекарства от този тип (т.нар. секретомоторни средства) улесняват и самото движение на секретите и по този начин спомагат за отхрачването.
Съществуват отхрачващи медикаменти, които имат комбинирано, включително и противовъзпалително и антисептично действие.
Друга група медикаменти са тези, давани при суха кашлица. Имат за цел преди всичко да потиснат кашличния рефлекс. Препоръчват се при заболявания, при които няма повишена секреция от дихателните пътища. Делят се най-общо на такива с централно действие – въздействащи на центъра на кашлицата в централната нервна система, и такива с периферно действие – повлияващи различните рецептори в дихателната система.

Някои медикаменти от тази група могат да предизвикат зависимост и затова се прилагат само по лекарско предписание. Много от съвременните антитусивни лекарства са комбинации от медикаменти с различен механизъм на действие с цел повлияване върху повече характеристики на кашличния симптом.