Дихателна система
Дишането е основен жизнен процес на усвояване на О2 от въздуха, необходим за разграждането на органичните вещества (въглехидрати, мазнини и белтъци) в клетките и отделяне на образувалия се в резултат на тези химични реакции СО2. Чрез дишането човешкия организъм се снабдява с енергия. В този процес вземат участие кръвта, сърдечно – съдовата и дихателната система, която осъществява обмяната на О2 и СО2 между външната среда и организма.
Дихателната система на човека се състои от въздухоносни пътища (нос, гълтач, гръклян, трахея, бронхи), централен дихателен орган – бели дробове и елементи на опорно-двигателната система (гръден кош). Въздухоносните пътища провеждат вдишвания въздух от външната среда до белите дробове. Въздухът навлиза през носа или устата и преминава през трахеята (дихателна тръба, съставена от подобни на пръстени хрущяли). Трахеята се разделя на две тръби, наречени бронхи, по които въздухът достига до белите дробове.
Носът се състои от външен нос, изграден от кости и хрущяли и покрит с кожа, и носна кухина. Началната част на носната кухина е покрита с кожа, която притежава косъмчета. Останалата част е покрита с дебела лигавица, която е богато кръвоснабдена и изградена от многослоен ресничест епител и мукозно – серозни жлези. Благодарение на тези особености вдишваният въздух се пречиства, затопля и овлажнява. В горната част на носната лигавица се намират обонятелните рецептори.
Гълтачът е кух мускулест орган, разположен между носната кухина и гръкляна. Горната му част (носоглътка) е богата на лимфни възли, които предпазват органите на дихателната система от инфекции. През гълтача преминава както въздухът, така и поеманата храна.
Гръклянът е разположен отпред на шията. Изграден е от хрущяли ( щитовиден, надгръклянник, пръстеновиден и пирамидни хрущяли). При гълтане надгръклянникът затваря входа на гръкляна и не позволява на храната да попадне в дихателните пътища. Гръклянът е орган, участващ в гласообразуването. В неговата кухина са раположени две гласни връзки и гласната цепка. Гласните връзки трептят под въздействие на издишвания въздух и така се образува звук.
Трахеята е продължението на гръкляна. Тя е винаги отворена, независимо от положението на тялото. Дели се на шийна част, към която заляга щитовидната жлеза, и гръдна част, която се разделя на 2 главни бронха – ляв и десен (бифуркация на трахеята). Стената на трахеята и главните бронхи е изградена от фиброзно-хрущялна тъкан, която ги прави устойчиви, и лигавица. Задната стена на трахеята съдържа гладки мускулни влакна, а лигавицата покрива вътрешната повърхност на трахеята и бронхите. Тя е прикрепена за фиброзно-хрущялната обвивка чрез подлигавична съединителна тъкан. В субмукозата има много серозно-слузни жлези. Главните бронхи се разделят на по – малки, а те – на още по – малки бронхи. Крайните им разклонения са бронхио-лите, изградени само от еднослоен ресничест епител и гладкомускулни влакна. Бронхите заедно с разклоненията им образуват бронхиалното дърво.
Белите дробове са разположени в гръдния кош и се състоят от 2 части - десен и ляв бял дроб. В тях се осъществява обмяната на О2 и СО2 между организма и външната среда. Всеки бял дроб има връх, основа и три повърхности. През вътрешната повърхност в белия дроб преминават главният бронх, кръвоносните съдове и нервите. Белите дробове са изградени главно от бронхиоли и белодробни мехурчета, а също и от артерии, капиляри и вени на малкия(белодробния) кръг на кръвообращението. С белодробните мехурчета (алвеолите) завършват последните разклонения на бронхиалното дърво. Те имат много тънка стена и са обградени от богата капилярна мрежа. Всеки бял дроб е обвит с обвивка, подобна на торба, която се нарича плевра. Двата бели дроба заедно със сърцето и големи кръвоносни съдове се разполагат в гръдната кухина, която се загражда от гръдния кош. Когато вдишваме въздух, белите дробове се разширяват, когато издишваме те се свиват. Това е възможно благодарение на мускулите и на движението на диафрагмата. Диафрагмата представлява плосък мускул, който разделя гръдния кош от корема. Когато в белите дробове навлезе въздух, тя се измества надолу и освобождава място, а когато издишваме, тя се отпуска и помага за изтласкването на въздуха.
Гръдният кош има твърда, но еластична стена, изградена от кости, хрущяли и мускули. Има формата на пресечен конус,в основата на който е разполижена диафрагмата.Обемът му може да се увеличава или намалява благодарение на съкращението на дихателните мускули. Връзката между гръдния кош и белите дробове се осъществява чрез двете плеври, които с външния си лист покриват вътрешната стена на гръдния кош, а с вътрешния си лист покриват белите дробове. Между двата листа има много тънък слой течност, а затвореното пространство, което заграждат, се наричаинтраплеврално . Гръдният кош предпазва белите дробове и другите органи в него от нараняване и заедно с белите дробове осъществява белодробната вентилация.
